17 юли 2009

Интервю с вампир


Колко кръв сам си изпил досега, без да смяташ невинно пролятата?
Аз съм подготвен за този въпрос, “много!” – виквам през зъбите блеснали.
Как ще накараш и в гроб да те люби жената на твоя приятел?
Тук се замислям за миг, но уверено реввам – “пословично лесно е!”

Колко вдовици остави сами да закърмват немили вампирчета?
“Много!” – подскачам в екстаз и съм сигурен, днес ще спечеля наградата.
С моя ум, с моята съвест и Бог на шега в моя свят ги запримчих.
С моя скок, този път дълго трениран, успях да прескоча оградата.

“Ставаш”, ми казват, “От днес си един от достойните наши пазители!”
“Ето ти нож и метла, пистолет, униформа и малко позлата”.
Храмът на чистите помисли вече е моя работна обител.
Вече без кръв ще се храня и имам редовна законна заплата.


5 коментара:

  1. "пословично лесно е"..,но го може само "твоят герой":)))много казано...много за мислене...Поздрави!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. И до тук си оставил кървава диря!
    Проследих и закусих.
    Ето кой пречел на чистотата и хармонията в мен.
    Пазителят!
    А кой ще ни пази от пазачите?

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря много за прочита на milone и Денисса!
    Извинете ме, че не го правя поотделно...

    ----------------
    Денисса, това "кой ще ни пази от пазачите?" е като
    "Освободете ни от освободителите!" на Петър Манолов отпреди 20 години... И твоята, и неговата и, надявам се, и моята - метафори - са ясни...
    Е, аз не мога да бъда "освободител", преди себе си да съм освободил от себе си. Опитвам се чрез думите си само да провокирам. Най-вече - себе си. Но по детски се радвам, ако думите ми докоснат някого... "Ох, его, ох, кеф"... :)))

    Още веднъж благодаря!

    ОтговорИзтриване
  4. Обичам текстове, които те карат да мислиш, а не да са запълнени с някаква първосигнална пустота.:) Чета си те аз, ако и стилът ти да е класически.

    ОтговорИзтриване
  5. Еее, стига де :)
    Аз пък харесвам твоя стил, ама не го мога.
    Вече бях казвал, че за мен по трудност писането се степенува така - от лесно към трудно:
    класически стих, бял стих, проза.
    Всяко нещо си има своето очарование, ама ако говорим за по-лесно и по-трудно, така мисля.
    А и виаги съм си бил мързеливец...

    ОтговорИзтриване