16 юли 2009

Лисугер


С един шамар го свлякох на земята.
Подскочих, де, че беше нависоко.
Сега кърви. В краката ми се мята.
И вече няма спомен за посоките.

Урок му дадох. Не че беше кисело.
Ами разправяше неверни приказки.
Ще има време дълго да си мисли.
За мен и арогантния си изказ.

Лисица грозде не яде – му рекох.
А то се хили със зърна напукани.
Търкаля се по слънчеви пътеки.
И пее през смеха си – да го духам…


4 коментара:

  1. :)))самоиронията е силно твое качество...не те познавам:)))по усет само...силен образ:)))разсмя ме :))
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. Ами, усетила си ме. (Ти рисуваш ли?)
    Наистина тук няма нищо друго, освен самоирония.
    Ако и разсмива, много се радвам :)))

    ОтговорИзтриване
  3. :)))рисувам,пиша ,танцувам и пея тъй ,както умея:))))tuk e mqsto za komentari ,nali...pecomilone1...:)))

    ОтговорИзтриване