15 юли 2009

Има любов


Има такава любов – голобоса.
Тихо умира от глад, но не проси.
Не че е горда и мъдра. Сама е.
Няма кого и на сън да омае.

Има и друга – в разкошни одежди.
Гръмко раздава звезди и надежди.
Храни се с лихви и ражда “спасени”.
(Стадото кротко пасе ли, пасе ли).

Най ми е мила онази, народната.
Дето не вярва в животи задгробни.
Танкове пазят от нея площадите.
С тежки вериги. С дула-обещания.

Бог ще прости Добри Чинтулов горе.
Някога. С буря, изтръгнала корени.
Но ще ми каже ли де е тъй вярната?
Моя любов, неродена от дявола…


11 коментара:

  1. Има я, Пламене... вярвай. Поздрав за стиха!

    ОтговорИзтриване
  2. :)))отново над...Поздрави!!!
    milone

    ОтговорИзтриване
  3. Хубав стих! Вече няколко пъти го чета и откривам по нещо различно ... за себе си! Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ти!
    Поздрави и от мен! :)

    ОтговорИзтриване
  5. За дяволската съм аз капацитета
    пък другата -търси си я. Късмет! ;)

    ОтговорИзтриване
  6. Еее, не вярвам да си толкоз страшна дяволица :)))

    ОтговорИзтриване
  7. Е, нарита си шанса, щот` те вярващите са били блажени!
    В пъклото.До моят казан!!! :)

    ОтговорИзтриване
  8. Женина Богданова16 юли 2009 г., 16:24

    " Само барабанът е в ръцете

    с изопнатия мях,

    в кръжене на удрящите палки,

    чертаейки,

    политане до коленичене

    пред моята прекрасната

    България,

    измолвайки да помилва,

    мълчанието на агнето във мен!"

    Този път не мълчахме Пламене.Бяхме народ и се гордея с това.
    Това е част от мой стих в отговор на твоя който толкоз много харесах.
    Четата и ми харесва твоята поезия!

    ОтговорИзтриване
  9. Не мълчахме, но по-важно е сега да не млъкнем, Жени...
    И пак да се сетим, че имаме глас... след 4 години...

    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване