04 юли 2009

Писмо до поискване


Земята, в която ще легнем,
чака ни мъдра и млада.
Погледът, с който те гледах,
от звездите откраднах.

Малко ми трябваше аз да съм –
там не посмях да се връщам.
А от удобното лазене
крилете ми се прекършиха.

Днес съм такъв – истеричен,
празен и смешно измислен.
И вместо сбогом, обичам те,
пиша в писма до поискване.


8 коментара:

  1. :)))мелодично,ритмично,самокритично и романтично:)))и като се остави на усещането си човек...оптимистично:)))поздрави:)))
    milone

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти :)
    Най-вече за "оптимистичното" :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Определено е въздействащо, както и всяко нещо, което излагаш тук като поезия или публицистика :)
    Допада ми обективността ти, и добре изложените мисли :)
    Респект! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ти за добрите думи, Хриси!

    ОтговорИзтриване
  5. С удоволствие чета стиховете ти. Ти също рисуваш картини...

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря ти, Галя!
    Зарадва ме много!

    Но, моите думи, ако са и картини, са несравнимо по-бедни от твоите.
    Искрено ти се възхищавам.

    ОтговорИзтриване
  7. Трябва да се покаем преди да легнем в земята.За да сме чисти!
    Харесвам стиховете ти.Дават енергия независимо,че са толкоз тъжни.....!

    ОтговорИзтриване
  8. Затова е измислено последното причастие...

    ОтговорИзтриване