25 юни 2009

Не само да ревем за цица, но и да хапем!


Реакцията ми е на прочетено мнение, че добре би било бизнесът да бъде национално отговорен.
Понятието "национално отговорен бизнес", според мен, е оксиморон. (Като "смешен плач", например). Доколко беше национално отговорен петролният бизнес на Джордж Буш в Ирак? Бизнесът няма как да е национално отговорен, понеже се ръководи от правила, различни от национално отговорните. Това съвсем не е мое "комунистическо" твърдение. По-скоро самият бизнес няма никакъв интерес от "националната отговорност". Още по-малко от социална такава. Тук като коректив е ролята на държавата и обществото. Чиято роля все по-осезателно се превръща в утопия. Олигархията реално управлява. Не само в България. Дори бих казал, че случващото се у нас е функция на глобалните обществено-политически процеси. Нашето противопоставяне може да доведе единствено до това зависимостта ни от олигархичните интереси да е по-поносима и по-малко болезнена. Което никак не е малко. Останалото (бездействието ни) е сами да се водим на заколение. Поне като начало бих се позовал на този пример: преди бебето да заплаче, майката (собствената му майка), не му дава цицата. Колкото и да не ни се иска, в положението на бебе сме, на което майката (държавното управление уж избрано от нас) не дава цица. Не - бихте казали - не сме бебета, можем сами да си набавяме мляко. Хубаво, набавяме си го с труд, но ни го крадат. "Майката" ни го изпива...
Много далече съм от идиотската мисъл, че държавата трябва да се грижи за нас. Но нека направим така, че да не ни пречи. Държавата не сме ли ние??
Убежденията ми не са "леви". Напротив, идеята за социално равенство е порочна. Но какво ще кажете за идеята "равенство пред закона"? Това равенство пред закона е млякото, което не ни достига. И не само трябва да ревем за него, но и да хапем.

(Как бихме могли да хапем ли? Най-"невинният" вариант - нека не се плашим с кървави революции - та, най-простият вариант е да се замислим как да не подкрепяме политиците, купени от престъпната олигархия)... Със заравянето на главите си в пясъка на "безизходицата" само им помагаме. С негласуването си - също. С какво можем да си помогнем ли? - с обединение и контрол.


2 коментара:

  1. Привет
    Единственият университет в България е построен от бизнесмени. Инак опитите за прехвърляне на някакви ценности универсалии върху икономиката или правото както се оказва, са действия порочни и водят до изпълзяването на всякакви правешки и други инсекти. Но да, трябва да се пита какво става.
    Защото злото се случва, когато добрите хора не правят нищо.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Предполагам, говориш за Евлоги и Христо Георгиеви.
    Съвременните посткомунистически олигарси поне това да правеха като част от политическото си утвъждаване. За добро би било. Мамка им. Не се търпи вече, не мислиш ли?

    ОтговорИзтриване