08 юни 2009

ОДИСЕЙ


Тръпка тръпне в светлото ми тяло.
На сърцето вътре му е тъмно.
Гръм ли го удари или мълния?
Или в хор сирени му припяват?

Вън е цветно, неизбежно цветно.
Страх ме е по име да се викам.
С черното и бялото съм свикнал.
Корен тук са пуснали ръцете ми.

И защо им казах да ме вържат?
Никой няма днес да се удави.
Тази свобода е от лукавия.
Той с черпак душичката ми стърже.

Тръпка тръпне в бялото ти тяло.
Да забули черните ми мисли.
Любовта ми е от теб написана.
Цветна е и – мълком – остаряла…



2 коментара:

  1. Благодаря!
    Много добра поезия. Опитвам се из нанадолнището на последните седмици да изчета всички неща, да ги препрочета заедно със себе си и да останат запомнени след мен пак такива, каквито си ги написал. Защото какво освен поезията може да намери от тъжото истината, и след нея всичко да стане красиво добро накрая...

    ОтговорИзтриване
  2. Много ти благодаря за тези думи!
    Искрено се радвам на "виртуалното" ни запознанство. Чета написаното в блога ти с интерес. И ми е близко по дух.

    Поздрави,
    Пламен

    ОтговорИзтриване