30 май 2009

ОХЛЮВ


Оголях от провиране,
обосях от препъване.
Покрив носих на гръб,
но и него изгубих.
Непростени останахме
посред грешки и дългове.
Зейна спомен зъбат
и реве помежду ни.

По корем ще се влача
и щом стигна в краката ти,
ще помоля за прошка –
като стар християнин.
Ще погледнеш сериозно,
ще ти стане приятно.
И ще плъзна ръката си
чак до коляното.

А остана навън
под прозорците дирята,
та по нея обратно
да тръгна на съмване.
Там ме чака детето,
то само̀ се намира –
побеляло на път –
от небето до дъното…



6 коментара:

  1. Струваше ми се, докато четях,че след толкова провиране и препъване дирята под прозорците няма да го вика обратно...
    Страхотни са стиховете ти! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Хубаво. Мъдро и дълбоко. Стойностно.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря, Chinaware!
    Радвам се, че ме четеш.
    Поздрави и от мен :)

    ОтговорИзтриване
  4. Случайно попаднах на стиховете.Прекрасни!Ще потърся да прочета и други

    ОтговорИзтриване