24 май 2009

КАКВО ОЩЕ?


Понякога стига – отварям прозореца.
И политам високо над гари и пощи.
Пет секунди безвремие, хлъзгави хорица.
Какво още?

Да, тунелът е нисък. И стръмни – стените.
Някой мълком коси буренясало гробище.
Светлината я няма, но светлото видно е.
Какво още?

А крилата ми – стъпки оставиха в нищото.
Никой вече не пита за утре и снощи.
Смешна стара торба на изкуствено дишане…
Какво още?



2 коментара:

  1. След твоите стихове оставам без думи.Толкова силни са и приличащи единствено на себе си, и стискат за гърлото, и въпреки всичко, пак се връщам да прочета.
    Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  2. Признателен съм ти, Ружена!
    Сполай ти!

    Те, най-вероятно, приличат на мен, а дали аз искам да приличам на себе си, е доживотна тема... :)

    ОтговорИзтриване