21 май 2009

СЛОНЧЕТА


Танцуваме кан-кан, навихрили полички.
(Това е френски танц за кабаретна сцена).
Размахваме хоботчета и друго – всичко.
За вас е само смешно, а за нас – и ценно.

Една такава – прощъпулна симбиоза.
Все дупедатчета на скрити олигарси.
Тук няма място за изтънчена сериозност.
Посмейте се на глас! И ръкопляскайте!

Това е хилядно рутинно плитковървие.
Билетите от седем века са изкупени.
Щастливци сте, макар и не от първите.
Но от седенето си – лепнали сте струпеи.

Станете! И на осми бис ще ни разплачете!
Не ни е лесно под стопените прожектори.
Нали разбрахте – все едно е кой палач ще е,
щом жертвата – една и съща е сред жертвите?



1 коментар:

  1. Прахът от сцената, единствен помнещ сълзите,
    надникна през олющените рамки на прозорците.
    Нощта с мъглата влачеше предложена от глас цена.
    Смях на една жена ридаеше по ноти...
    Врата на лимузина меко го прехапа.
    От тишината заваля... цвят,
    от сценичното на роклята - червено...

    ОтговорИзтриване